Висящите полета на българската литература

Фигуративната концепция, представена в заглавието на настоящата книга, описва "висенето" като съвкупност от хаотични и нестабилни възможности, които могат да бъдат организирани чрез активността на читателя. В този контекст висящите полета функционират като уникални рецептивни пространства: около тяхното отсъстващо ядро – което символизира виртуалната наличност – са се развили различни взаимодействия, докато други потенциални развития са били отхвърлени или временно пренасочени. От друга страна, висящи полета представляват ключовите теми (като сатирата, естрадата, романтиката и религията), върху които традицията изгражда мрежови структури. Съществува и важният въпрос какво попада в тези мрежи на традицията и какво остава извън тях. Разширявайки метафората за висене по такъв начин, тя губи своя негативен оттенък. Висяща е самата структура на гнездото, където се ражда литературната продукция; мрежите на традицията също са висящи конструкции. Дълготрайността на изкуството също може да бъде наречена "висене".

***

Съдържание

I. Подстъпи към висящите полета
Въведение
За уязвимостта на българската социална пластика
Традиция в потури
Разбирането е вложено в изображението
II. Бележки относно българския модернизъм
Дебатът за декадентството и символизма
Историческите депа или призрачните станции на българския авангард
III. Българската литература и проблемът с разнообразието
Може ли да има алтернативен канон за българската литература?
Канонът – защитник на многообразието
Комплексът „Догнать и перегнать”
90-те години - карнавало с предопределена смърт?
Колко известен може да стане един български писател?
За шансовете две книги да станат популярни
Роден със съдба.
IV. Пожертваната менипея или колко сатирично може да понесе българската литература
Отстъпление в света на сатиричното
Изключителният Алеко Константинов
Липсващите части от менипеята в романовата традиция
Менипея и саморазмисъл в „Хитър Петър” от Георги Марковски
Към актуализацията на менипеята днес
V.Eстрадно срещу литературно през 70-те и 80-те години
Случаят „Честен кръст”
VI.Несвоевременният ореол около романтическия творец
VII.“В централния фокус“ – отпечатъкът na религията
VIII.Веригите зад историческото повествование
IX.Съвременност versus литературност
Опити върху прозата през 2015 г.
Четири новаторски опита в сферата нa съвременното
„Другият път“ към съвременността
X.Текущото положение nа романа у нас
XI.Трилогияta нa Виктор Пасков και Преходът
XII.Тялото във сюжетните линии при кризисните ситуации
Заключение
Произведения
Литература