Възхвала на тъмнината

„Възхвала на тъмнината“ представлява магическо доказателство за начина, по който великият аржентински автор променя използването на езика. Борхес е ненадминат в способността си да наблюдава и реорганизира реалността, независимо от литературния жанр, в който работи. В Поетическа антология (1923-1977) той сам споделя:

„Искам този сборник да бъде възприеман sub quadam specie ?ternitatis – хедонистично, без влияние от теории, които не следвам или лични факти от моя живот. Съставих го с удоволствие; включих само онова, което ми харесва или ме е впечатлявало в момента на избора.

Плиний Млади казва в трета книга от своите „Писма“, че няма лоша книга, която да не съдържа нещо стойностно. Това твърдение потвърдява моето убеждение, че красотата присъства навсякъде. За същото говори непълният опис под заглавие „Друга поема за даровете“. Би било странно ако тази антология, обхващаща повече от половин век опит и творчество, не съдържа поне страница или ред с значение.“

Хорхе Луис Борхес е писател, есеист и поет – изключителен майстор на кратката проза. Той се смята за един от най-великите творци на XX век и основоположник на магическия реализъм в литературата на Латинска Америка. Неговите есета и поетични лабиринти комбинират фикция с философия и история; те въвеждат читателя в сложни сънища и безсънници чрез въображаеми енциклопедии и онтологични размишления.

„Обречен съм да остана Борхес вместо себе си (ако изобщо имам идентичност), но откривам собственото си аз много повече извън неговите произведения отколкото сред тях или дори в звуците на китара“, признава един от гениалните умове на световната литература.