Седем вечери

В тази публикация са представени лекциите на Хорхе Луис Борхес, проведени през 1977 г. в театър „Колизей“ в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес заема ролята на читател, който разказва и анализира различни текстове. Както често се случва при него, четенето става акт на сътворение и интерпретация, носещо удоволствие и предизвикателства. Макар че е вече слепец, той наподобява скромен историк, който с методичния си подход изгражда основата на културата и концепцията за литературата като безкрайна възможност за наслада. Като философ по отношение на малките детайли и странното в живота, Борхес успява да извлече универсални истини чрез изследване на естетическата стойност на темите. Беседите му относно „Божествена комедия“, „Кошмарът“, „Хиляда и една нощ“, „Будизмът“, „Поезията“, „Кабала“ и „Слепотата“ следват този принцип. Той самият отбелязва: "Не е зле; смятам, че що се отнася до теми, които толкова ме завладяха, тази книга представлява моето наследство."