Свирепо настроение

„Свирепо настроение“ излиза на бял свят през 1965 година и веднага предизвиква объркване сред българските литературни критици, които трудно намират подходящите термини, за да опишат същността на този сборник.

В произведенията се преплитат абсурдни разкази, притчи и фантастични ситуации, обединени от уникален поглед върху дълбочината на човешката душа. Читателят постоянно усеща ироничната усмивка на автора, която е внимателно скрита в текстовете, наситени с хумор и философска дълбочина.

Героите в сборника са разнообразие от образи – мистични същества, северняци загубили се в българското село, една самодоволна патица, вечната лисица преструваща се на мъртва и много други фигури като известния Гоца Герасков.

Мнозинството критици по това време заклеймяват книгата и я определят като неуспех за младия автор, когото до момента сравнявали с Йовков и Елин Пелин. Въпреки това има гласове сред критиците, които смятат „Свирепо настроение“ за един от най-значимите сборници с разкази в българската литература.

Десетилетия преминават преди критиката да признае значението на „Свирепо настроение“ като творба със способността да трансформира завинаги нашата литература.

С тази книга Йордан Радичков представя новаторско литературно присъствие. Разказите му са разделени на две части и успяват да намерят своето място в литературния канон благодарение на своята уникалност и дълбочина. Изглежда никой все още не може точно да опише този впечатляващ свят.

Сред историите читателите могат да открият загадъчния Верблюд на Радичков; класическата история „Лебеди мои“, първоначалната версия на пиесата „Януари“, както и едно от най-разпространените словосъчетания в съвременния български език - запомнено от поколения: „Мамка му и прасе!“