Излизам да се поразходя

Влюбването е като наркотик, а истинската любов - като лечение.

Нико е на 28 години и за него е от съществено значение да не бъде погълнат от по-силните, но също така и да не се налага сам да унищожава слабите. Той се чувства изгубен, отдаден на забавления и безкраен секс без ограничения. „Настроението ми наподобява несигурен пенис - понякога сочи нагоре, друг път надолу. В едно изречение: продължавам напред, после обратно; правя стъпка напред и две встрани. Това всъщност не е ходене, а танц на бинтован артист с няколко синини.” - споделя той. Нико осъзнава, че за да има хармония с друг човек, първо трябва самият той да бъде в мир със себе си. Проблемите му са познати на мнозина, но авторът предлага множество отправни точки за размисъл и идентификация или дори противопоставяне. Все пак „винаги има някой, който те гледа в очите и сякаш ти шепне: 'Кога ще станеш зрял!'”