Кътче в света

Жените не представляват просто натрупване на години, а съвкупност от моменти.

Обичаме се, но всеки от нас е индивидуален и именно затова си желаем. Как би могъл да желаеш нещо, което вече притежаваш?

„Аз съм Микеле, на трийсет и пет години и нямам ясна представа какво точно работя. Някои казват, че не трябва да се връщаш при бившите си партньори, защото вторичното ядене няма вкус... Но те никога не са опитвали Франческа.” И така героят от „Излизам да се поразходя” решава да се върне при старата си любов. Той е мъж в търсене на жената на живота си, макар всъщност животът му да липсва. Приятелят му обаче го напомня: „Не търси жена за своя живот; вместо това потърси смисъл в живота за твоята жена - иначе какво можеш да предложиш?” Отговорът е: „Остави ме! Не ми губи времето с глупости! По-добре ми помогни да разбера дали аз полудявам или всички останали са луди.” Влюбването прилича на опиянение, което променя реалността около нас. Най-важното е да осъзнаеш дали ти харесва и искрено ли копнееш за него - но трябва стремеж към високи падения.

Написана с простота и дълбока чувствителност,
„Кътче в света” може действително да бъде истински лек.
„Ла Стампа”