Философски портрети, миниатюри и фрагменти

В заключение:

Теза: философията има потенциала да постигне много, ако не всичко.
Антитеза: философията е почти безсилна, като основните й черти са равнодушието, апатията и резигнацията.

За да се преодолее тази противоположност, човек може да се обърне към първоначалния творец на всички тези идеи и техните синтези – самият Бог на триадите. В контекста на философията на правото той казва:
"Философията започва да съществува като концепция за света едва когато действителността е завършила своето развитие и е достигнала своя завършен вид... Когато тя започне да нанася сиви тонове върху вече сивата действителност, това означава, че някакъв аспект от живота е остарял; в такъв случай философията няма какво друго да направи освен да го опознае - тя не може да му вдъхне нов живот. Совата на Минерва разгръща криле единствено в моментите преди мрак."

Ако човек успее още в юношеска възраст – например на 16 години – да осъзнае дълбочината на този факт: че философията не променя света, а само го познава (което само по себе си е значимо), то той ще изпита благодарност и ще коленичи. Може би през следващите шест десетилетия до навършването си на 78 години той все така ще бъде смирен с признателност към Хегел, Минерва и совата за безценната истина, която те са му предоставили в необходимият момент.