Томас Ман

Тази книга не е историческа, тъй като й липсва хронологичност - основното изискване за всяко историографско произведение. Тя не разглежда литературната еволюция на Томас Ман, нито неговите успехи и провали. Затова почитателите на историята ще останат разочаровани.

Освен това, книгата не представлява монография; тя няма необходимата пълнота - ключовото условие за подобен род труд. Не обхваща дори всички значими романи на Томас Ман, а първият от тях „Буденброкови“ остава извън обсега ѝ. Също така игнорира по-малките романи като „Негово кралско височество“, „Лоте във Ваймар“, „Избраникът“ и новелите му. Почитателите на тематика с детайлна изчерпателност също ще бъдат неудовлетворени.

Но тази книга не представлява сборник от статии или просто избрани аспекти от наследството на писателя; подборът тук следва определени критерии. Четирите части са насочени към най-философските измерения в творчеството на Томас Ман: неговата поетика, която частично произтича от прозата му и частично се реализира в нея, както и трите философски романа: "Вълшебната планина", "Йосиф и неговите братя" и "Доктор Фаустус".

Томас Ман вероятно е един от най-философски настроените автори през този век; философията за него е повече от традиционен въпрос - тя служи като важен духовен инструмент за творческата дейност, идейното съдържание и структурата на прозата му. В изкуството му философията приема блестящо художествено проявление, преминала през дългия процес да достигне до формацията си в литературата.

Затова една възможна задача пред литературната критика относно Томас Ман би била да сведе философията обратно към нейния корен чрез анализа на художествения продукт - тоест да интерпретира философската проза със самостоятелен поглед върху нейния артистичен контекст без да забравя конкретиката ѝ.
Такъв подход стои зад намерението на настоящето произведение.

Авторът