Български хроники Т.2

В "Български хроники" прилагам разнообразие от жанрове, включително белетристика, драма, есета, лирика, епос, публицистика и документалистика. Освен това използвам научни факти, фантазия, шеги и анекдоти - смятам, че именно това придава естественост на произведението ми.

Назовах книгата си поема заради стила й, вдъхновен от древните саги - в нея присъстват пристрастност и преувеличение. Използвани са различни изразни средства на поетичния език: метафори, притчи, сравнения и олицетворения; повторенията също играят важна роля наред с алегории и символи. В текста има нотки на ирония и сарказъм както и риторичен патос. Графично погледнато "Хрониките" следват библейската структура - всеки абзац съдържа толкова думи колкото могат да се произнесат за един дъх с цел да предаде една идея или образ. Разнообразната дължина на стиховете влияе върху ритма на четене и оформя мелодията на поемата.

Стараел съм се да свържа научността със художествеността така, че историческата истина да не бъде компрометирана; напротив - желая я направя още по-ярка , жива , убедителна и достъпна за читателите.