Български хроники Т.3/ твърда корица

Считам, че е погрешно да се твърди, както съм го правил и аз, че петвековното турско робство е основната причина за лошото духовно състояние на българския народ. Всъщност, след освобождението си ние излязохме с обновена сила, жадуващи за свобода и изпълнени с надежда и оптимизъм; бяхме енергични и единни, вдъхновени от общия национален идеал.

Духовният упадък настъпи по-късно. Националните катастрофи разрушиха България не само икономически и териториално - това беше малката беда. По-важното бе, че духът на народа ни бе пречупен: загуби се предишната вяра в собственото възраждане; убити бяха надеждите му и рухнаха идеалите му. Оптимизмът затихна, стремежът към щастие избледня; веселостта помръкна и смехът замлъкна.

Българският народ стана мрачен, жесток и злонамерен; проявяваше склонности към братоубийствени конфликти, изпадаше в скептицизъм и инертност - безразличен към собствената си съдба. Той изглежда като болен човек в коматозно състояние или дълбок летаргичен сън от който вече векове не може да се пробуди.