Историята, населена с хора Т.II - Интервюта, свидетелства, спомени

В работата по втория том на книгата са направени някои изменения, свързани с жанра, темите и авторството. Тези корекции произтичат от нашия опит при съставянето на първия том, както и от въпросите, очакванията и препоръките на читателите и самите интервюирани лица.

С учудване установихме в началото на проекта, че почти никой не отказваше да участва в интервютата. На по-късен етап това се промени до нула откази (с изключение на двама души, които не успяха да спазят сроковете за предаване). Ясно стана, че активната част от българското общество изглежда беше готова или дори очаквала поканата ни. Някои обаче се притесняваха дали личните им разкази няма да бъдат използвани с политически цели. Но вече публикуваната книга ги увери, че сме просто събирачи на житейски истории в контекста на изследването какво е било ежедневието през посочените години.

Още преди старта на нашето начинание заявихме намерението си да изградим пъзел от автобиографични свидетелства възможно най-разнообразен и многогласен без предварителна селекция. Досега нито един читател не ни упрекна за избора ни; членовете на екипа предлагаха „интересни личности" - професионалисти от различни области със свой опит и принос към българската действителност. Обсъждахме имената им и понякога получавахме изненадващи открития - както задълбочени анализи, така и официални или равномерни изказвания. Не пренебрегвахме стандартните свидетелства; те все пак допринасят за целостта на историята.

Интересното бе (потвърдено чрез контакти с публика), че тя не винаги прие критериите ни като справедливи; понякога тези критерии биваха смятани за „елитарни". Това вероятно е резултат от честото манипулиране на обществения наглас посредством медиите. Важно е обаче да подчертая: истинските признания - макар понякога автоцензурирани - от сто десет участници в двата документални тома не могат да претендират за представително проба сред населението; често социологическите проучвания полагат основа върху подобния брой респонденти. Казахме: ние не правим такива претенции; предоставяме просто човешки автоживотописи.

С оглед тази задача решихме освен настоящите дейци да насочим вниманието си към друга група българи - младшият слой мигранти след новата вълна напускане навън - хора с опит и мнение относно проблема "тук срещу там".

Неправилно би било да разделяме народа си между местните жители и онези извън страната - проблемът всъщност има индивидуален характер с дълга историческа традиция: гурбетчийството практикувано векове наред бе принудително прекратено за половин столетие под натиска нуждата всеки гражданин активно да демонстрира благоденствие в социалистическата страна.

Разбира се, контактът със сънародниците ни зад граница представляваше определена трудност. Обикновено тяхното участие бе добронамерено но трудно можеше да бъде квалифицирано като диалог; много предпочетоха монолога във форма на автобиографичен разказ или спомени вместо разговор. Искам специално благодарности към тях - те нямаха никакъв личен интерес! Всеки техен разказ носеше ценна информация относно глобализирания святและ проблематика която утре ще стане актуална тук."