Аз воювах

"АЗ ВОЮВАХ
През целия си дълъг живот водих битки... Битки със самия себе си, с моите мисли и чувства... Сражавах се с хората около мен, за да мога да ги разбера по-добре... Борех се срещу враговете на Родината ми и личните си опоненти, търсейки пътя към добродетелите на човечеството... Стремях се да преодолея времето, в което живея, както и концепциите и идеите, които влияят на моята съдба и тази на Отечеството ми... Дори се борих с "мировата скръб", вярвайки в красотата и изворите на истинската любов, жадувайки за радостта от живота... Уморен съм вече… Уморих се от войната...
След всички тези сблъсъци през един човешки живот успях да постигна само едно: Останах верен на собственото си аз и разбирането ми за моралност, дълг и отговорност… Този същият принцип предавам на децата си…
На тях оставям само китарата, сабята и кортика – символи на моя войнишки път… И им дарявам портрет своя, чрез който ще ме виждат като жив… За тях душата ми ще остане жива такава.
Владимир Апостолов

Тази историческа новела е написана от името на баща ми - полковник Владимир Апостолов. Той притежаваше всички положителни качества у човека и знаеше какво значи обич към ближния и родината...
Дъщеря му Екатерина."