Orphica Magica I

Книгата въвежда орфическата магика в широко дискутираната проблематика за магията въобще. В книгата за пръв път е подбрана и коментирана широка изворова база за орфическата магика - магически папируси, текстове от старогръцки и латински автори, заклинания върху златни, костени, глинени и оловни пластини, керамични фрагменти и епиграфски материали.
Като следствие от дългогодишните си изследвания върху тракийския устен орфизъм, авторът прави обзор на формирането на устния орфизъм в Микенска Гърция и в Микенска Тракия до края на 2 хил. пр. Хр., функционирането му в Микенска Тракия и етносните елински области до 6-5 в. пр. Хр., създаването на литературен елински орфизъм през тези векове, снизяването и профанизацията и на устната аристократическа доктрина, и на литературно-философското учение от 4 в. пр. Хр. насетне, интегрирането на откритата мистериална народна вяра във фолклорното християнство през 1-4 в. и съхраняването на следите й в Югоизточна Европа и до днес.
Преминавайки от старогръцкия към тракийския орфизъм, от литературния /полисния/ към устния /етносния/, Александър Фол следва тезата си, че Орфей е персонификация на опита за постигане на индивидуално познание, орфик - носителят на този опит, одухотворен и приведен в действие от озарението на вярата, орфизъм - тип доктринално поведение. Докато етносният тракийски орфизъм е завършен светоглед, елинският, който е философско-спекулативен, се основава на митично авторство. През 4 в. пр. Хр. разпространението на орфическата вяра-обредност се усилва и поставя началото на нейната профанизация. Тогава се заражда проблематиката и на Orphica Magica - на умението да се заставят боговете да изпълнят волята на онзи, който ги призовава.