Девет лица на човека

Романистът, който работи в епичен стил, вероятно натрупва сили, стремящи се към баланс между кратки и средни разстояния. Той не приема традиционните "специализации", характерни за своето време. Авторът на произведения като "Сказание за времето на Самуила..." (1961), "Време разделно" (1964) и "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1982-1992) осъзнава пулсацията на словото през вековете и в творбата си "Девет лица на човека" достига до симетрията между дороманната и следроманната ера. В първоначалната част от тази забележителна композиция читателят бързо разбира, че историята за Имхотеп - живял през XXIX век преди новата ера - би могла да бъде изписана отново върху камък или устно съобщена на различни слушатели. От Имхотеп, строителя на пирамидите, до Рьорих, който започва синтеза между науките и изкуствата, се оформя свещена деветка: девет разказа за девет личности. Изборът им носи белезите на историческия поток, но чрез Николай Рьорих едновременно се проектира продължение три десетилетия напред - не чрез фантастика или визии, а с реалност, документални факти и образи познати от историографията и изкуствата. За постигане на такава кристално организирана композиция са събрани значително количество информация от безброй разнообразни източници."
Петко Тотев