Обсадените империи: 200 г.сл.Хр.- 600 г.сл.Хр. Т.5

Рим никога не е преживявал такова величествено завръщане от времето на Юлий Цезар и възхода на империята. Властта на императорския Рим постоянно отслабва, особено в западната част. Нападенията от варвари и бунтовете сред съюзниците, комбинирани с увеличаващия се вътрешен хаос, водят най-великата империя в историята на Запада към нейния упадък.

Но през 274 г. слънцето Христово този процес рязко спира. Пред погледите на римляните един млад, динамичен и изключително амбициозен император възстановява предишното величие на Западната империя - Луций Домиций Аврелиан. Той е войник с прост произход от североизточната провинция Дакия Рипензис (Крайбрежна), който успява да достигне висока позиция, следвайки тогавашните римски практики: убива своя предшественик и елиминира конкурентите си.

Първо той воюва срещу варварските племена по река Дунав, успешно ги отблъсква назад към границата. След това се справя с други варвари в Италия и бързо насочва вниманието си към Изтока. Преминава със своите войски през Сирия и разгромява силите на една разбунтувала се царица, унищожавайки столицата й Палмира до основи. Накрая авантюристичният император повежда легионерите си северозападно за да потуши непокорната галска държава, която преди 15 години обявила независимост от Римската власт.