Полетът на духа: 600-400 г.пр.хр. Т.3

Всяка година, когато дните стават по-дълги и пролетта отново съживява природата, от най-отдалечените части на известния свят тръгват кервани. Те включват товарни коне от Анатолия и Тракия, камили от Бактрия и Арабия, носачи от Нилския оазис с дължина 1600 километра, колесници от Асирия и волски каруци от златните васали в басейна на река Инд. Общата им цел е да транспортират имперските данъци - геми, ценни метали, абанос, слонова кост и редки кожи. Някои кервани взимат със себе си животни като антилопи от Либия или жребци от Армения. Специален случай представлява керванът идващ от Вавилон с 500 млади евнуси.

Процесиите преминават по обширната мрежа на имперските пътища и се срещат малко преди пролетното равноденствие в Персеполис - впечатляващ комплекс с дворци, просторни зали украсени с колони и здраво укрепени хранилища за съкровища, разположени величествено върху високото Иранско плато. Там представителите на всички васални страни и сатрапии на Персийската империя поднасят новогодишните „дарове“ (количествата данъци са определяни предварително) на своя владетел - Царя на Персия.

Никой не е управлявал толкова широка територия или толкова много богатства както персийският цар. Всички плащат данъци - египетските аристократи, сатрапите в Мала Азия и Месопотамия до номадските лидери из източните пустини или раджите в Индия. В периода около началото на V-VI век пр. Хр., Персия контролира пет милиона квадратни километра земя - планини, степи , безкрайни пустини и плодородие речни долини с приблизително десет милиона жители; годишният доход възлиза почти половин милион килограма сребро.

Достиженията на персите играят важна роля в развитието на цивилизацията не само заради своето богатство или размера си но също така защото те разработват новаторски методи за управление над огромната си държава с разнообразно население. Грубият терор използван например през времето на асирийците едва ли би могъл да осигури успешното единство сред така голяма страна каквато е Персия; страхът може да бъде средство за изграждане на империи но бързо води до недоволство у хората..

Персийската власт рядко намесва ежедневния живот нa подвластното население; макар че царете естествено искат данъци те стимулират икономическата активност благодарение което много народи живеят значително по-добре след персийското нашествие отколкото преди това .Тази невиждана досега благоденствие не е просто случайност а резултат ан усилията насочени към подобряване организацията социалната структура която работела основно услуга интересите силните личности там . Дарий I казва че подкрепя законността "за да няма силният правото да унищожава слабият".