Стъкленият похлупак

Естър Грийнуд получава значителна стипендия, която ѝ дава възможност да учи в известен университет. Тя пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание – впечатляваща възможност, спечелена с упорит труд и талант. Милиони момичета из цяла Америка вероятно я завиждат, докато тя е обградена от писатели и поети, участвайки на партита, фотосесии и модни ревюта. Изглежда сякаш живее най-вълнуващите моменти от живота си...

Но вместо това идилията бързо се превръща в истински кошмар. Естър постепенно потъва в мрака на депресията. В онези години такова опасно състояние често се интерпретирало като признак на слабост и се лекувало чрез електрошокове; никой не взима насериозно младата жена. Амбицията и мечтите й я притискат все повече – подобно на стъклен похлупак, а опитът й да намери себе си сред хаоса от очаквания – както чужди, така и собствени – се трансформира в отчаян зов за помощ.

В своя многократно преиздаван роман Силвия Плат деликатно въвежда читателя в дълбочината на емоционалния срив на Естър. Стилът ѝ е толкова наситен, че лудостта на героинята изглежда ужасно реална дори логична. „Стъкленият похлупак“ е преиздаден за първи път след три десетилетия у нас и представлява остроумна но болезнена изповед; той предлага проникновен поглед към тъмните бездни на човешката психика и остава едно от важните литературни произведения.

„Видях как животът ми разклонява пред мен като смокиновото дърво от разказа.

От върха на всеки клон ме примамват сочни плодове - символи за блестящо бъдеще: една смокиня олицетворяваше съпруга и щастлив дом с деца; друга обещаваше кариера велика поетеса; трета - успешен преподавателски живот; четвърта - И.Джи., невероятната редакторка; пета показваше Европа, Африка и Южна Америка; шеста бе Константин или Сократ със странни имена около мен... А седмата смокиня беше олимпийска шампионка по гребане... Имаше още много смокини над мен.

Седях там върху чатала на това смокиново дърво, умопомрачително гладна просто защото не можех да реша коя смока да избера. Исках всяка една от тях! Но ако избера само една означаваше да загубя останалите... Докато стоях безсилна пред този избор, плодовете започнаха да увядват един по един под краката ми.“