Червената къща

Ако се опитваш да убедиш другите, че нещата са се случили по определен начин, в крайна сметка и самият ти започваш да вярваш в това. Но истината неизменно ще излезе наяве рано или късно. Може би ще забравиш миналото, но то никога няма да те забрави.

Когато Алина Страда - най-младата от семейството - трябва да затвори завинаги Червената къща, тя попада сред вещи и снимки на три поколения. Сред следите оставени от близките й, които обичали и ненавиждали този дом и живели в него както като в убежище, така и като в затвор. Там има спомени - някои избледнели с времето, други все още остри и болезнени, а трети колебаещи се между реалност и фантазия. Има въпроси без отговори заради страха им; Алина намира смелостта да ги зададе. Въпросите около красивата баба Рене - тунизийката с голо тяло, чиито образ остава запечатан върху фасадата на къщата благодарение на рисунката на дядо й Лоренцо от онази ужасна вечер при нейното напускане. Скрито под слой червена боя, петдесет години по-късно изображението пак се появява след проливния дъжд - знак че истината не може да бъде заличена.

Срещу тъжните въпроси относно майка й Алба - винаги бягаща от нещо и непреклонно търсеща нов живот с егоистично желание за свобода готово да унищожи всеки наблизо. Печалните размишления около баща й също идват предвид факта, че той предпочита смъртта пред непоносимостта си без Алба до себе си. И разбира се въпросите свързани с нея и сестра й Изабела - чувствали се предадени както от майка си така вероятно също от баща си. Обединени чрез любовта и омраза помежду си те са едновременно съюзници и конкуренти; независимо какво става между тях двамата остават сестри със силна кръвна връзка...