Долината на розите и тракийските владетели

Розата, която е символ на Казанлъшката долина и един от важните духовни знаци на човешката цивилизация, произлиза от древните вечнозелени дървовидни рози, които се срещат в гористите и влажни области на Китай и Индия. Със своята красота и пленителен аромат тя е привлекла вниманието на хората още от древността. Античните гърци я наричали трендафил, което означава тридесетлистник. Омир (VIII век пр. н.е.) споменава за нея, а Сафо (VI век пр.н.е.) я описва като "царица на цветята". Тракийската роза била възхвалявана от Хораций, Виргилий и Лукреций. Розата била посветена на Аврора – символизираща младостта; Венера – олицетворяваща любовта и красотата; както и Купидон. Древните народи в Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет и Персия използвали чудодейните й свойства за производството на ароматни масла, вина, чайове и лекарства.

Сред най-старите находки с изображения на рози са плочките от Алтай с възраст над четири хиляди години. Научно признато като свещено цвете, то било култивирано в Египет през XIII век пр.н.е., по времето на фараона Рамзес II. По време на античността египтяните познавали черната роза и я използвали в тържествени събития посветени на добротата или ритуали за защита срещу зли духове - разстилали черни рози из домовете си при изпълнение на ритуални танци или ги поливали върху добитъка с цел да го предпазят от злото. Народът във стара Персия също почитал този цвят — страната днес известна като родина за розите имала термина "гюл", който обозначавал както самата роза така и всяко цвете по принцип. Персийците изграждали специализирани градини за различни видове рози — както в големите населени места така και под снежните планини; те пиели шербет от тези цветя ритуално — напитка станала любима сред ислямските последователи впоследствие./д-р Косьо Зарев/