Между две империи

През 1241 година смъртта на великия Йоан Асен II настъпила неочаквано, веднага след победата му над татарите в сражение между Карпатите и река Дунав. Тъй като до този момент татарите били считани за непобедими, новината за неговата победа се разнесла из цяла Европа. На смъртния си одър той произнесъл: „Господ ме изненада… Нека ми прости! Заклевам ви да пазите Коломан."

С кончината на Йоан Асен приключило съперничеството между България и никейския император, а с възкачването на малолетния му син Коломан започнал упадъкът на българската сила, която досега е балансирала властовете на Балканския полуостров. Страната навлязла в период на вътрешни конфликти, убийства сред царете и загуби както териториални, така и престижни.

Около 1257 г. скопският болярин Константин Тих бил избран за цар. Въпреки че притежавал мъдрост и умения като войн, проблемите пред България продължавали да растат. Византия успяла да си върне контрол над Константинопол; от североизток Златната орда ставала все по-силна; а Унгарското кралство два пъти нахлувало дълбоко в страната от северозапад. Михаил VIII Палеолог – византийският император – проявил голям дипломатически талант и организирал уния между Константинополската патриаршия и Католическата църква.

България била затисната между две могъщи империи – Златната орда и Византия. След наскоро преживян инцидент цар Константин Тих трябвало да използва патерица при движението си, което подкопало духа му и го принудило частично да делегира управлението на умната но коварна царица Мария Палеологина-Кантакузина - племеница на византийския владетел. Царевият ватах Братучен бил изпратен от него в Ниш за среща със силния деспот Яков Светослав - потомък на киевските князе - с предложение да поведе съпротивата срещу татарските нападения от Златната орда. Междувременно Братучен спасил съпругата на Яков Светослав — внучка на Иван Асен II — която представлявала потенциална заплаха за Мария Палеологина, довела до организацията на покушение срещу нея...