Танцувачница България

Петко Мицков Цанов, млад и почти юноша, решава категорично да не остане в селото си. Той е роден в малкия северозападен град Кула и учи танци във Видин. На 18 години напуска родителите си, за да продължи с танците в амбициозната София. Неговата упоритост е впечатляваща – печели конкурс и става професионален актьор. Женейки се, той става баща на момиченце и момченце. Животът му изглежда прекрасен, докато службите не се намесват. Според Сталиновата максима „Има човек – има проблем; няма човек – няма проблем“, Петко изчезва безследно.

Романът на Валентин Стоев разказва истинската история на Петко и обхваща периода от 9 септември 1944 г. до наши дни. Главният герой е млад талантлив актьор от Държавния музикален театър, който губи живота си само защото се опитва да остане политически неутрален и залага единствено на своята професия. Това поведение не допада на новата власт, а повече от 40 години той остава "безследно изчезнал". Истината за трагедията му излиза наяве едва след разсекретяване на досиетата в началото на XXI век.

Събитията текат паралелно с Горянското движение в България – първият съпротивителен движението сред страните от Съветския блок много преди Унгарските събития през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г., или полския профсъюз „Солидарност“ през 1980 г., което разваля мита за българите като народ без протест срещу комунистическата тирания. Всъщност те са били активни противници още преди всички тези събития и платили висока цена.

Романът е написан със завладяващ стил; героите са реалистични, а сюжетът предлага интригуващи конфликти, непознати ситуации и шокиращи истини относно тежкото време за поне три поколения българи. След прочитането му читателят определено ще научи много повече!