Разминавания по еднопосочни улици

"Животът представлява пътуване, а дестинациите са безкрайни. Най-значимата от тях обаче си ти самият в различните си аспекти, възрасти и състояния. Или човекът, когото желаеш да срещнеш – приятелят, любимият или близкият. Но често улиците по които вървим са еднопосочни, подобно на билетите за бъдещето. Понякога се разминаваме, крачейки в една посока; друг път не успяваме да се срещнем просто защото сме до себе си, но не един срещу друг.

Не можеш да противоречиш на истинската си същност, но лесно можеш да се разминеш със себе си ако не си готов за саморазбиране. Може би хората са осъдени да пропуснат именно онези важни моменти предназначени за тях. За да продължат търсенето на своето място и идентичност. И докато пътуват през пустините на собствените си чувства, най-накрая достигат оазиса на самооткритие. Движението във времето и опознаването на света и човешките вселени е възможно чрез словото - това споделя Лъчезар Ангелов в своя дебютен сборник с разкази. А твоето пристигане зависи изцяло от теб."

Ива Спиридонова

"Обречеността да прекараш значителна част от живота си отвъд Стената е тежка участ. Слънцето проектира силуета ти върху нейния фон при изгрев и вечер те оставя замръзнал в сянката ?. Знаейки всичко за Лятото на любовта и фестивала на остров Уайт без никога реално да участваш там... Сутрин ставаш щастлив след сън всяка нощ - автостоп към Индия те води насам-натам и абсурдността му те прави радостен.

Тръгвайки обратно от Индия - единствено направление където поне частично имаш достъп до пътища пред теб... Изживяваш сюрреалистични любови, раздели и случайности сред необичайни места… Разказвайки тъжната меланхолия след като Стената вече е паднала и всички маршрути са свободни… Да мечтаеш как животът ти преминава в паралелен свят зад стената – как той бавно избягва от теб без дори поглед назад... Да обсъждаш трудния избор между самота и отблъскване."
Лъчезар Ангелов

"Така тръгнахме двама през нощта покрай гъстата мъгла която някога видях… Вървяхме по пуста улица аз с Р., между нас – момиче прекалило с алкохола което скоро изчезна от живота ни… Срещу нас плуваха кучета измежду мъчителната мизерия повличащи стопаните си зад себе si.. Тогава все още не знаехме колко дълго ще продължи нашият общ маршрут; много надалеч напред през тази мистика . Не подозирахме че ще стигнем до болница или хотелска стая две хиляди километра далеч една от друга , чак когато единият бе буден сутрин при звука на телефон."