Тунел към изгрева

В своя втори роман, озаглавен "Тунел към изгрева", Лъчезар Ангелов ни въвежда в един майсторски описан свят, възприеман през погледа на художник, който е загубил близките си и се среща с Мойрите. Той се опитва да избяга от собственото си аз и да открие отново смисъл в съществуването чрез безнадеждни автопортрети или вдъхновение от крилете на албатрос. Това е реалност, която преминава през тунела на живота - често тъмен и мрачен, подобно на дъга, лишена от цветовете си след като вече са били изживени. Святът тук е такъв, че идваш и си тръгваш с онази неописуема вселенска тъга в очите - защото именно тя представлява най-дълбокото чувство и вероятно най-човешкото. Пространство без хора и мечти те сблъсква с непоносими загуби и необясними случайности, за да осъзнаеш в края на тунела, че притежаваш силата на албатроса - птица, която прекарва живота си в полет над безкрайния океан. И ти можеш да полетиш.