Любов от всеки поглед

**Храм**

Любовта представлява храм. Тя цени тишината. В него ти и аз срещаме Бога. Заповядай, влез вътре. Не оставяй следи от мръсотия. Спазвай тишина. Прекръсти се, защото кръстът очиства. Помни - любовта предпочита чистота.

***

**ПОЕЗИЯТА НА РАИСА**

Поезията на Раиса е такава: стар мечок като мен я подхваща и чете, чете и си мисли: "Хм, женска поезия." Усещам как свят ми се завива от любов и копнеж! След малко я оставям и започвам да размишлявам за собствените си самотни мечешки неща. После пак взимам стихотворенията ѝ и с изненада установявам, че думите лесно проникват в душата ми! И си казвам: "Какво ли се е променило?"

Може би съм се изменил?

Да, а на третото прочитане душата вече напълно се е отворила. Цялата сухота и саможивост са разбити като дървесен прах; ядката на душата остава свежа и възприемчива, а словата на Раиса нахлуват там - в сърцевината - започвайки да танцуват по струните на пианото му. Защото душата е подобна на пиано… или много повече неща едновременно. Тя може да бъде мрачна само докато не попадне под влиянието на поезия, която да я пробуди.

Има много любов... красива любов... потайна любов... загадъчна любов... предизвикателна любовь… Когато четеш стихотворенията на Раиса всичко изглежда като градина с нарове; вместо плодове обаче има напукани сърца изпълнени с любов. Четящият (който вече не е мечок, а просто гол човек) постепенно осъзнава истински важната истина - че всъщност няма как да има твърде много любов както няма как животът или въздуха да бъдат прекалено многобройни - тя е основният компонент на живота ни.

Извън тази светлина съществува друго - но то определено не може да бъде наречено „живот”. То прилича повече на чакане... На Любовта! А Смисълът? Няма как той също да бъде “твърде много”. Затова можем спокойно да заключим - Любовта сама по себе си носи смисъл!

Когато споделих с Раиса намерението си да напиша няколко реда за книгата ѝ тя попита: “Дали написаното от мен ще остане просто сладникави женски чувства?” Аз отвърнах: Най-трудното при творчеството e успешно сладкост без натрапчиво сладникаво усещане - например Бийтълс; тяхната музика предлага рядък пример за божествена сладост именно защото напомня за истински рай! Завърших разговора със стила ѝ: “Ти избягала от захаросанността; твоят стил привлича!”

Независимо кой си - всеки има нужда от Любов и Рай.. Ето затова - приятно четене!

Калин Терзийски