Ти ще тръгнеш. Стихотворения

Яна Вълчева, известната "морска момиче", отдавна е поела по пътя на поезията. Предишните ѝ три стихосбирки оставят трайни отпечатъци в океана от думи, които дори животът не може да заличи. Но защо сега тя изрича "Ти ще тръгнеш" и към кого?

Четвъртата книга на Яна представлява сборник от зрели мисли и многообразен диалог. Тя комуникира с едно момиче в морскосиня рокля, което вече е голямо, но все още носи детските си мечти; говори за децата ни - нашите неизменни следи; за любимото момче – най-сигурният пристан; а също така и със самите нас, които вървим по многобройни и разнообразни пътища. И със себе си. Морето винаги присъства - то е отправната точка, безопасното място, начало и край, мълчалив свидетел. Нейното "Ти ще тръгнеш" изглежда не само като сбогуване с безгрижието на морския бряг, но и с онези части от нас самите, които остават там в очакване да се завърнем след своето приключение. Човешкият живот наподобява писмо в бутилка – смисъл хвърлен от любяща двойка към бреговете на времето с надеждата да достигне до другия край.

Темите за любовта, житейските пътища и поколенията изпълват тази прекрасна книга и са важни за зрелостта на една жена. Но тя остава достатъчно мъдра да запази живо въображението на малкото момиче в синята рокля – знаещо как да стигне до брега – както и смелостта да сподели това чрез стиховете си.

Ива Спиридонова

"Ти ще тръгнеш.
Морето ще шепне зад теб,
ще те търси постоянно - като убежище,
ще премахва солени следи по плажа
и ще скрива пенливите ти разсъждения.

Ще му липсваш! Морето обича така,
както вече не осмелява ветровете.
Вълните му бият със бяла печал,
но дълбочината пак блести в синьо.

Понякога ще се връщаш през есента,
превръщайки натрупаните думи във смях.
Само кънтенето на тишина
ще създаде чудеса между вас.

Сбогом? Ще заминеш ли?
Но моретата винаги чакат.
И някъде далеч един тих звук
ще напомня за най-синьото лято."
Яна Вълчева