Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум (фототипно издание)

Сборникът „Полувековна България“ се появява в късната пролет на 1929 година, но вероятно подготовката му е започнала много по-рано. Идеята за него, съставянето и редакцията са изцяло дело на Евгения Марс, тъй като никой от съвременниците й не е заявил участие в подготвителния процес на това значимо произведение. Финансирането на проекта, включително разходите за печатане на сборника, също напълно принадлежи на нея; тя не е потърсила помощ нито от частни спонсори, нито от държавни институции. (В крайна сметка как можеш да вдъхнеш чувство за гордост у другите, ако поискаш средства от правителството за подарък?) Тази логика едва ли би работила днес или през 20-те години на миналия век, но Евгения Бончева-Елмазова-Марс желае да мисли в духа на предишните времена.

Издаването на сборника „Полувековна България“ представлява точно онова възрожденско усилие. То притежава патриотичен дух и ренесансово звучене в европейски контекст, разглеждайки цялото - т.е. държавата - не просто като струпване от части, а като единство с характерни черти. Според проф. Милена Кирова днес, 92 години след публикуването му, книжният пазар предлага разнообразие от енциклопедични заглавия: някои посветени на историята, други - географията или културното наследство на България. Въпреки това нито едно издание не може да се сравнява с труда на Евгения Марс:

„И именно при тези условия - когато всеки човек търси своето спасение по собствен начин - една жена със зряла възраст реализира проект с Вазово присъствие и пробужда спомени за великодушните жестове от българското Възраждане. След осъществяването му нейният труд получава рядко срещано одобрение сред съвременниците: описват го като 'удивително постижение', 'значимо родолюбиво дело' и 'рядък подвиг'. Не си спомням друго подобно начинание в българската култура през 20-те години да бъде посрещнато толкова единодушно и положително.

Историческата памет обаче често е удивително кратка. Няколко десетилетия по-късно това 'удивително постижение' ще бъде забравено и погребано както физически така и духовно под руините време си. Едва днес то най-накрая започва да възкръсва.“

Милена Кирова