Съвестта. Мисията. Свободата. Гласове от литературни полемики 1945-1947

Сборникът съдържа текстове, които участват в дебати относно съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса между 1945 и 1947 г. В този период, при условия на ограничен плурализъм, все още е възможно да се разглеждат важни въпроси за независимостта на литературата.

Фокусът е насочен към почти неизвестни статии и есета, публикувани в опозиционните издания „Свободен народ“, „Народно земеделско знаме“, „Знаме“, а също така във вестника „Изгрев“ и списание „Балкански преглед“. Литературните седмичници като „Лост“ и „Стожер“ също са част от контекста. Основният проблем на дискусията е свързан с автономията на творческите личности пред лицето на настъпващата комунистическа диктатура. Между опозиционните автори в сборника изпъкват имената на Цвети Иванов, Трифон Кунев, Петър Горянски, Григор Чешмеджиев и други критици и публицисти с разнообразие от псевдоними. Освен тях има автори с некомунистически убеждения като Константин Петканов, Димитър Спространов и Георги Томалевски. Интерес представлява новопривлеченият член на Комунистическата партия Бончо х. Бонев. Статиите срещу тези позиции идват от писатели и публицисти близки до БРП (к), сред които Борис Делчев, Крум Кюлявков и Людмил Стоянов.