Книгата на Монел

Комбинация от приказни сюжети, нихилистични размисли и афоризми, които са дълбоко свързани с емоционална болка или неофициалният канон на френския символизъм.

„Монел ме откри в долината, където бродех, и ми подаде ръка.“ - С тези думи започва „Книгата на Монел“ - едно от шедьоврите на Марсел Швоб (1867 - 1905) и важен труд за френската литература. Основата й се гради върху истинска история. В един дъждовен ден в началото на 1891 г., Швоб среща млада улична жена на име Луиз в беден квартал на Париж. Тя страда от туберкулоза, затова той я приема у дома си и се грижи за здравето й. Докато тя му разказва истории, той записва всичко; получават се странни текстове с фантастични мотиви, които много я вдъхновяват. Две години по-късно Луиз умира и Швоб остава опустошен от загубата си. Не може да пише цели шест месеца след това събитие. Но после завършва „Книгата на Монел“. Това произведение представлява сплав от приказки, философия без надежда и кратки мисли, вплетени със силна емоционална тъга; то става неофициалната библия на френския символизъм.