Самоличност

Жан-Марк сънува. Изпитва страх за Шантал и я търси, бяга из улиците. Накрая я забелязва отзад, вижда как се движи все по-далеч. Той тича след нея и я вика. Още малко му остава да я настигне, но тя внезапно се обръща и Жан-Марк е шокиран, защото пред него стои друго лице – непознато и неприятно. Не е друга жена; това е неговата Шантал, без никакво съмнение, но с лицето на чужд човек. Това е жестоко – толкова непоносимо жестоко! Той я прегръща силно и притиска до себе си, ридаейки: „Шантал, моя мила Шантал!“ – сякаш чрез тези думи желае да възвърне загубения вид на преобразеното лице и изгубената самоличност на любимата си.