В края на ноември

Оголени дървета се пробиваха през ноемврийската мъгла, докато последните червени и жълти листа падаха на земята. Снусмумрик навлезе в безкрайна горска тишина. Хемулът бавно отвори очи и осъзна, че отново е самият той; желанието му да бъде някой друг го обзе. Филифьонката остави зад себе си страхове и усещането за самота, като извади куфара си. Малкото хомсче прекъсна собствената приказка за майка и семейство, която само си разказваше, решавайки още сутринта да поеме на път натам. Единствено Мюмлата се чувстваше комфортно - от главата до петите - но дори тя започна да се подготвя.

И така те тръгнаха на север към спокойната долина с надеждата да усетят радостта от събуждането в муминската къща всяка сутрин. Но когато пристигнаха, къщата беше необичайно тиха, а семейството муминтроли липсваше безследно. Как ли ще намерят начин да се спогодят тези неколцина странници?