История на златодобива по българските земи

Природните ресурси на българските територии определят значимостта на златодобива в историята на Мизия, Тракия и Македония. По време на разцвета на енеолитната цивилизация в Европа, по нашите земи се извършва добив и обработка на първото злато в света (около 4500-4000 г. пр. Хр.). През Античността, за хиляди години, известните тракийски миньори - бесите, активно експлоатират находищата на злато и сребро в района на Халкидическия полуостров, планината Пангей, Родопите и западна Тракия. В периода под управлението на Филип и Александър Македонски се осъществяват мащабни минни дейности, които могат да бъдат сравнени със строителството на египетските пирамиди; годишният добив достига впечатляващи количества. По времето на Римската империя всички райони с наличие на златорудие са активни за добиване както на злато, така и на сребро, а хиляди работници участват във взривяване по речните корита около Огоста, Струма и Марица.

В книгата е направен анализ относно количеството изсечено злато между 1400-1900 г., което възлиза общо na 73 тона. Кратко е обсъден също така златодобивът в България през XX век; установява се че през този период страната ни е произвела около 100 тона злато основно от медно-златните мини "Челопеч" и "Елаците". Към края е приложен обширен списък със селата, където има данни за старинен злотадобив.