Другата археология

Никой не може да предвиди окончателния завършек на една научна дисциплина, тъй като това е в зависимост от социалната среда, която постоянно се изменя. Българската археология все още далеч не е достигнала до така нареченото "изчерпване", благодарение както на множеството паметници, така и на общественото любопитство към тях. Резултатите от тази област остават значително под стандартите, които стойността на самите находки налага, разглеждани в най-широкия контекст.

Когато става дума за потенциалния край на българската археология, важно е да се вземе под внимание споменатият по-рано сигурен риск от навлизане на чужди изследователи. Ако конфликтът между институциите и спекулантите срещу академичните достижения продължи, качеството на археологическите проучвания може да претърпи сериозен спад. В такъв случай българската археология би могла да изчезне от културната карта на Европа, което би представлявало малка катастрофа за съвременната ни идентичност. Защото загубата на академичната археология означава упадък и смърт за останалите компоненти на основното хуманитарно знание. Дали това не би било краят за всичко онова, което утвърдява българския народ като цивилизован? Може ли теорията за края на народите и историята сама по себе си да бъде погрешна или умишлено конструирана с цел унищожаване на по-малките общности?

Унищожаването ще настъпи единствено при условие че обществото само желае своето прекратяване. Надявам се краткото изложение тук да убеди поне някого в това, че науката архивистика не е просто екзотично занимание с остатъците от миналото; тя представлява важна хуманитарна дисциплина със сложен процес през изучаването й. Това затруднение произтича не само от обичайното напрежение в научните среди но и от необходимостта да се защити истинският образ и същество́то ѝ срещу опростяване и деформация.