Миларепа

Всяка вечер Симон преминава през един и същи сън, чийто ключ му предоставя мистериозна жена. Той е въплъщение на чичото на Миларепа - известния тибетски отшелник от XI век, който изпитвал дълбока ненавист към племенника си. За да избяга от цикъла на преражданията, Симон трябва да разкаже историята за двамата мъже, като се свърже с тях по такъв начин, че да слее идентичността им със собствената си. Но къде започва сънят и къде завършва реалността?

В този монолог, представляващ притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да разглежда философския въпрос: дали действителността може да съществува извън нашето възприятие? "Това, което може да ни доведе до плач, е осъзнаването, че всяко живо същество има потенциала да бъде Буда, но не го знае и умира в страдание без идеали. Ако това те натъждава, тогава трябва постоянно да плачеш денем и нощем..."