Когато бях петгодишен се самоубих

Перспективата на Бъртън Рембранд за света е трудна за разбиране от възрастните. Тя представлява виждането на едно осемгодишно дете. Родителите и учителите му комуникират с език, който той не може да схване. Историята на Бърт е написана от него самия с молив по стените в Тихата стая на Детския рехабилитационен център, където попада след като изразява силните си чувства към момиче от съседния клас. Разказът започва с: "когато бях петгодишен, се самоубих..." В тази преоткрита съвременна класика, наречена "един от любимите съвременни френски писатели" (Тайм), Хауърд Батън представя с удивително дълбочина и оригинален стил историята на едно психически затруднено - или пък напълно нормално - малко момче, което опознава за първи път границите на любовта и живота.