Дилемата на Джаксън

Милдред застана пред Джаксън. Треперейки, тя осъзна колко е променен - все по-привлекателен, тъмните му очи изглеждаха по-големи и спокойни, а устните му бяха нежни. Лицето му излъчваше любов, защото Бенет му бе простил; не, всъщност той беше този, който бе дарил прошка на Бенет! Но промяната в него не се свеждаше само до това - сякаш страданието го беше трансформирало, както морето се изменя с времето - подобно на произведенията на Шекспир. Кожата му изглеждаше различно - по-тъмна и лъскава. Когато си тръгнал, явно е било за да се преобрази; той принадлежи към хората с дълга съдба - може би живее в Тибет или другаде... На каква ли възраст е? На сто години? Или хиляда...? Те идват като ангели-пазители; те са именно такива и сега ми говори на непознат език, но аз успявам да го разбера.