Руски вълшебни приказки

В сборника на Афанасиев значително внимание е отделено на фантастичните приказки. Това се дължи на факта, че през средата на ХІХ век фолклористиката е придавала голямо значение на вълшебните истории, считани за най-старите и затова особено ценни. Всъщност, вълшебните приказки съдържат следи от древни езически вярвания, като например почитта към господарите на природата (като Баба Яга, морския цар и Змей Горянин), култът към предците (например мъртъв баща дава кон) и убежденията във вълшебни преобразования. Въпреки това стойността и жизнеността на вълшебната приказка не зависят от тези древни вярвания, които вече са изгубили своя смисъл за народа. Приказките никога не претендират да бъдат реалност; тяхната красота идва именно от въображението им.