Свалят правителството!

Беше около осем вечерта, когато четях новия брой на "24 часа", който току-що бях купил в колата си на Петте кьошета в София. Слушах Cranberries, както обикновено, и реших да се свържа със Стенли.

Гласът му е толкова неразгадаем, че никога не можеш да разбереш дали тъкмо е станал от сън, пише ли поредното разследване или просто релаксира край басейна с чаша в ръка. Винаги звучи лаконично и загадъчно – сякаш очаква лоша новина.

„Това вече е истинско разследване“, казвам му като читател извън журналистиката; за първи път виждам завършен продукт от всякъде. След кратко мълчание той промърморва: „Чакай утре да видим кой ще ме съди...“

Всъщност името му не е Стенли нито Въгленов - както може би ще прочетете по-късно; той олицетворява самото разследване – човекът, който постоянно задава въпроси и умее да получава отговори.

Винаги съм смятал, че дългият период на прехода в България е само малък фрагмент от любимия ми филм „Градинарят“. Гениалният Питър Селърс излиза навън след шестдесет години затворен живот като градинар на възрастен джентълмен. Единственото му развлечение през тези години бил телевизорът. Когато джентълменът умира, градинарят взема дистанционното с него навън и веднага попада сред сбиване, опитвайки се да сменя канала... но това просто не работи! Каналът на реалността не може да бъде променян.

През последните десетилетия много журналисти в България опитвахме точно така да сменяме "канала", докато осъзнахме невъзможността за това. Много пъти желаното се оказваше коренно различно от действителността; онова което мечтаехме за заглавни страници абсолютно противоречеше на случващото се по улиците.

След време Станимир успя именно това: направи връзки между събития и имена с цел да разкрие истинската природа на българския преход. Той предостави на журналистиката туй недостигнато през годините - документални материали, които разглеждат процесите цялостно вместо отделни инциденти без контекст помежду си – без нужда от "дистанционно" и напълно автентично.

Освен това той успешно разобличава мнението все още присъстващо тук-там относно факта, че всяко разследване в България трябва задължително да бъде поръчково.
Но времето ме убеди във всичките случаи - Станимир Въгленов пише единствено поръчкови разследвания.
Поръчани според професионализъм и морал."