Седнал във въздуха

Този сборник съдържа разнообразие от текстове, създадени основно за вестник „Сега“ през годините след 1999-а. Когато ги подредих на едно място, забелязах, че независимо как ще пренаредя хронологията им, основният смисъл остава непроменен. Животът продължава да бъде толкова непроницаем, както би казал кърлежът, захапал задницата на стара слоница. Именно в това се крие цялата емоция при опитите с думи да завладеем света – в неговата непробиваемост!

Почтеното ми задължение е да предупредя потенциалния читател: и този опит не е успешен. Без значение дали ще прочетете публицистичните откъси или книги като „Пилешка супа за душата“, „По следите на изгубеното време“ или дори някой наръчник по дзен философия, вашето щастие няма да се увеличи. Светът също няма да стане по-добро и разбираемо място за вас. Писаното слово не предлага щастлив финал; остава само надеждата, че краят не е окончателен, макар всички ние осъзнаваме истинността на обратното.

Някога старата слоница просто ще седне… Тогава пред Великия системен администратор ни трябва сила, за да признаем: така и не научихме разликата между добро и лошо; все още не знаем кое представлява грях и кое - праведност. Но поне успяхме да се позабавляваме.

И накрая: надявам се принадлежа към последното поколение български граждани, което осъзнава значението на свободата на словото като ценност. Надявам се аз да бъда последният човек с чувство за хумор, който вярва, че ежедневно трябва да извоюва правото си свободно да говори и пише каквото мисли. Желая след години всеки случайно попаднал на тези статии просто да ми се присмее или – още по-добре – напълно da не ги разбере. Надявам se...