Огънят на времето

Времето е огън, а ние сме единственият му материал. Не сме крехки - нашата същност е въглерод, който е по-устойчив на пламъци от всичко друго. Всеки процес на горене означава изгаряне. Изразходваме материя за да създадем искрящ вятър от мисли и чувства. Горим материали, за да имаме време. Запалваме се по идеи, борим се за каузи; желанията ни изгарят - колко силно можем да се запалим, когато нещо ни е значимо и оставя следа с думи. Има жажда, която изгаря душите ни; мъката избухва във нас; обожавам те... Вулканът на чувствата кипи с лавини от страсти и охладнели усещания... Кожата става тънка, космите оредяват, костите губят здравина - горим и ставаме все по-привидни. След това само очите ни продължават да горят; спомените ни изпепеляват; намаляваме в интензитет на горенето и започваме повече да светим до момента, в който напълно угаснем. От нас остава само пепел - понякога златна - но тя ще бъде тук до идването на първия вятър…