Едно лято с Монтен

Етиката на живота, която Монтен поставя в основата на своите възгледи, представлява и естетика - изкуството да живеем красиво. Улавянето на настоящия момент се превръща в начин за съществуване - скромно, естествено и напълно човешко.

На мен ми харесва посланието, с което атиняните приветстват Помпей при пристигането му: „Така близо до Бог можеш да бъдеш, доколкото приемаш себе си като човек.“ Истински божествено е умението да проявиш своята истинска природа. Често ние желаем да станем нещо различно и забравяме да се опознаем по-добре; стремим се към недостижими идеали без представа за собствените си възможности. Няма нужда да се издигаме над другите, тъй като дори когато сме на високи места, стоим все пак върху нашия собствен фундамент. Най-красивият живот според мен водят тези хора, които следват общочовешките принципи в духа на разума - без чудеса или странности.

Последните редове от „Опити“ призовават ни да приемем живота такъв какъвто е даден - независимо от обстоятелствата му; той е един и същ както за великите личности, така и за обикновените хора - защото пред смъртта всички сме равни. Монтен намира повод за критика даже към своя най-велик герой Сократ - именно затова че се опитвал да избяга от човечността си чрез демонът-пазител до него. Докато самият той остава простосмъртен човек подчинен на природните закони и приема съдбата си с достойнство - наш брат сред всички нас.