Какъв Хамлет? Режисьорска концепция за постановъчен план

Не харесвам, когато привлекателен актьор играе ролята на Хамлет. За мен това е обида към същността на персонажа. В миналото тази роля определяше добрия вкус и поведението на изпълнителя (по времето на романтизма). Значимостта на Хамлет се търсеше предварително, а не толкова в драматичното развитие.

Наистина, интелектуалната дълбочина в „Хамлет“ значително надминава творенията на другите автори от Елизабетинската епоха, но това не е основният фактор за силата на трагедията. Считам, че Хамлет представлява повече човек отколкото принц.

Има още едно качество, което го издига над всички останали в класическата драматургия: неговият неспокоен дух и нетърпимост към света около него. Той страда от несъвършенствата („разглобеност“) както във външния свят, така и у самия себе си. Сюжетът на трагедията е непрекъснат конфликт с един чуждестранен и безсмислен свят... Душата му е разкъсвана от предчувствията относно горчивата реалност след смъртта на баща му и новината за женитбата на майка му. Това представлява по-голямата част от истинското разбиране; явяването на духа му не е необходимо да бъде напомняне за всичко.

Той притежава смелост и решителност да ПРОЗРЕ всичко! Духът живее в него! Хамлет е много повече от мъртвия си баща; той дръзва да познае истината, като по този начин подписва собствената си присъда. Другите герои – Хорацио, Марцел и Бернардо – нямат подобна храброст - както повечето от нас - затова оставаме живи. А вас, зрители мои? Имате ли смелостта като Хамлет да видите докрай недостатъците в нашето общество и да се терзаете от тях? Аз лично нямам пълната смелост затова не съм Хамлет. Вие преценете сами какво мислите за себе си.
Вили Цанков