Доколкото си спомням Ч.2

Не се наблюдавай твърде строго, защото може да се разочароваш! Аз не взех под внимание тази идея, която ми дойде наум преди години. Игнорирах я и продължавам да работя върху книгата си, приближавайки се до себе си такъв какъвто съм в момента. Тази самоанализаторска насоченост не ме изпълва с особена радост. Един мъж обикновено е по-раздразнен от това, което осъзнава у себе си; изглежда по-плешив и скучен отколкото смята. Първата част на "Доколкото си спомням" понякога беше определяна като автобиография, биографично есе или мемоари; някои дори я нарекоха роман. Сега пиша нейното продължение и все още не знам как точно да го назова. В крайна сметка колцина от нас са напълно сигурни в действията си, причините зад тях и истинските желания за живота?