Българска история до XII век през погледа на старите автори - IV допълнено издание

В многобройни разговори с децата ми, които са израснали в Германия, винаги се появяваха въпроси от рода на: „Кои сме ние, българите, и кой е създателят на българската държава?“. Децата ми проявяват интелигентност и през годините осъзнах, че знанията, които получих в училище - въпреки че бях отличен ученик - не са достатъчни за да дам отговори на тези привидно лесни запитвания. Между 1944 и 1990 година имаше сериозен недостиг на истинска информация в България; тя не липсваше напълно, но по някакъв начин оставаше недостъпна за нас. След 1990 г. преживяхме изблик на исторически публикации, много от които изразяваха по-скоро радостта от свободата да се пише отколкото аналитичния подход към материалите преди публикуване. С времето обаче ситуацията се промени; нова генерация историци започна да работи и мнозина смятат, че учебниците по история трябва да бъдат преработени - макар това все още да не е реализирано. В резултат оставам задължен на децата си относно горепосочените два въпроса и докато съм жив желая да подобря тази ситуация.

С настоящата книга целя да сравня информацията предоставена ни от стари автори с цел извеждане на заключения относно народа разширил българската държава на Балканите. Ще направя това без помощта на изводите от многобройните модерни книги в моята библиотека - не защото нямам респект към труда им, а защото желая независима оценка за взаимовръзките между събитията и техните последици чрез четене единствено старинни автори.

Под "стари автори" визирам съвременници или писатели описали събития след тяхното протичане; например гръцки автори във Византия или латински такива в Западната Римска империя. По-късните автори често черпят вдъхновение от предходници като дават контекст какво е било живота тогава спрямо по-късния период. Съвременниците притежават повече детайли около случилото се (защото сами го наблюдавали), докато по-късните историци дават обща картина върху последствията му - което представлява важен ресурс при навигацията сред разнообразие от факти.

При написването си поставих за цел до голяма степен избегне предположения там където липсват достоверни данни.

Методологията при написването включва първо анализиране съдържанието споменато в глава 40 относно българската история чрез извлечение информирация която разпределих темatically над 35 глави според хронологичното време! Информация организирах така ,че успях максимално точно хронизирай всичко свързано . Чрез прочита можем открием интересна взаимовръзка помежду отделните явления .

Глава 37 предлага кратки сведения относно Цариград необходими за разбиране причините зад множество опити произведени од страна Българските власти ; Глава38 предоставя справка свързана със мерителните системии използвани од древността до наши дни!

Завършвам книгата с описание възстанинията водено о т Асен Петър избавленеието Българийот под власттa Византийците

Надявам се моят труд ще бъде полезнo пособие както для образован читател така также ученици студенти научны исследователи преподаватели