Цар Симеон

Симеон Велики е български цар, който управлява страната от 893 до 927 година по време на Първата българска държава.

Неговите успешни кампании срещу Византия и сърбите водят до временно разширяване на територията на България, обхващаща голяма част от Балканския полуостров и утвърдяване на влиянието й в Югоизточна Европа. През управлението на Симеон България достига върха си в политическо, военно и културно отношение: тя се намира между три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; самият Симеон носел титла и статус, равностойни на тези на византийския василевс. Той е вторият владетел след Карл Велики, който получава такава титла; Българската църква успява да постигне автокефалност; страната става духовен център за славянските народи; вторият столичен град – Велики Преслав, се утвърдил като един от основните културни хабове в Югоизточна Европа и място с великолепие сравнимо с това на Цариград. Управлението на Симеон е известено като период на културен възход, наречен Златния век на българската култура.