Ти, подобие мое

„Ти, подобие мое“ не е просто драма за петима измислени съвременници. Това е роман, който разглежда твоето общество, което официално е обявило състраданието за слабост. Историята ти я разказва самият Създател.

Антиутопия? Дано.

Създаваш свой собствен ред на основата на личните си предпочитания, без право да се изразяваш – не само що се отнася до немите твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и към себеподобните ти: онези с различни възгледи или по-слабите от теб. Гневът ти избухва бързо и щедро в жлъчна мъст. Ненавистта те обсебва; разпростираш я като евтино пенливо вино сред виртуални социални срещи за анонимно осъждане и линчуване.

Най-ценният инструмент – думите – са използвани единствено за широка омраза. В същото време успяваш да запазиш дистанция от чуждите страдания, проявявайки само лицемерна (или напълно отсъстваща) съпричастност към другите. Не жалиш останалите с цел да защитиш себе си; оцеляват тези с дебела кожа.

В края на тази забележителна технологична революция изглежда си повярвал в себе си. Бързият напредък ти донесе не само увереност, а и самочувствие, което те доближи до най-изкривеното представление за мен.