Цариградският емигрант

В този роман големият македонски писател с албански корени Луан Старова (1941-2022) използва личната история на своето семейство, за да представи разказа за Балканите - регион, в който интересите на могъщи империи често се сблъскват и влияят негативно на местните народи.

Главният персонаж е бащата на автора - Ариф Старова, който дълго време крие факти от обучението си в Цариград между 1919 и 1924 г., период белязан от окончателния крах на Османската империя и формирането на нова Турция под ръководството на Ататюрк.

Поради политически обстоятелства, бащата е принуден да избяга в Цариград с помощта на своя чичо Али Фетхи Окяр, близък съратник на Ататюрк по време на ключовите битки за основаването на новата държава. Той става първият премиер и председател на парламента, а също така посланик във Франция и Великобритания. Въпреки поканата от Али Фетхи и Ататюрк да се присъедини към властта в Турция, той решава внезапно да се върне в Албания. Там работи като съдия, след това адвокат в Поградец. През 1943 г., спасявайки семейството си от фашизма, той бяга към Струга в Македония.