Спътници на смъртта

Частният детектив Варг Веум е един от най-известните персонажи в криминалната литература, а норвежкият автор Гюнар Столесен (роден през 1947 г.) дължи своята международна популярност именно на него. През периода от 1977 до 2022 година той публикува 20 романа и две сборници с разкази. Дванадесет от романите са адаптирани за кино, като най-разпознаваема е филмовата поредица, която се радва на успех и в България с участието на Тронд Еспер Сейм. Произведенията от серията са получили значителни литературни награди в Норвегия, Швеция и Дания.

Варг Веум получава телефонно обаждане, което го отвежда обратно във времето - двадесет и пет години назад към случай, който е разглеждал като служител на Агенцията за закрила на детето. По това време малкият Ян бил отделен от майка си при трагични обстоятелства. Няколко години по-късно същото момче става замесено в подозрителната смърт на приемния си баща, а десетилетие след това – в двойното убийство на семейство, което се грижи за него. Сега вече възрастният мъж е заподозрян в ново убийство и се крие някъде из Осло с намерението да отмъсти на всички разрушили живота му; сред тях попада дори самият Варг Веум.

Детективът трябва да положи усилия да разреши стари случаи, които изглеждат приключени; той ще разкрие тайни и скритите взаимовръзки между събитията преди години и ще потърси Ян преди ядосаният млад мъж да го открие пръв и да сложи край на неговото съществуване.

„Спътниците на смъртта“ не представляват само криминален роман; те действат като социален коментар относно несправедливостите спрямо деца без родители, принудени да борят за оцеляване. Какво играе основна роля? Генетичното предразположение към престъпление или влиянието на неблагоприятната среда? Или може би силата на волята – стремежът човек да избягне блатото около себе си и все пак да живее честно независимо от произхода?

„Нов успех за автора ни криминални истории – рядко разочарова.“ (Терие Стемлан „Афтенпостен“)

„Столесен утвърдително затвърди позицията си като крал в норвежкия криминален жанр.“ (Моника Нордланд)