Кратка българска история (шесто издание 2022)

Уважаеми читателю,

В ръцете си държите една забравена творба, публикувана преди освобождението ни от османско владичество през 1868 година. Авторът е Драган Цанков, който по-късно става съосновател на Българското книжовно дружество - предшественик на Българската академия на науките.

Тази книга представлява най-сбитата българска история, издавана някога в достъпен джобен формат. Основната цел на автора е да предостави кратки факти за нашето минало от II век пр.н.е. до падането под турско робство. Цанков успешно изпълнява тази задача, но поради малкия обем не включва библиография - каквато би била стандартна в съвременните научни публикации, тъй като тя би надхвърлила самата книга. Професионалистите историци ще потвърдят това твърдение. Авторът се позовава на значими исторически извори написани на латински и гръцки език, които са били публикувани от БАН след 1954 г., което показва дълбокото му познание върху тях. В текста личи, че той не владее коптски, арменски или други подобни езици освен гръцкия и латинския; въпреки това трудът му остава важен както тогавашния период, така и днес - особено с оглед усилията на будните български учени да получават информация при условията на османското потисничество.

Известно е как титлите "Цезар" и "Крал", възникнали след делата на велики императори като Юлий Цезар и Карл Велики, се използват сред нашите възрожденци - включително Цанков; очевидно обаче употребата им преди смъртта на Карл Велики не може да бъде оправдана. Затова в този препис ще наричаме властелина княз - термин известен ни от древните национални източници (като княз или канез) преди Борис-Михаил и цар след него за българските владетели. Източната римска империя често неправилно се определя като "гръцка"; Васил Априлов отбелязва: "Византийската империя беше истинска римска". Владетелите почитали всички покорени народи с названието римляни (???????), а все още през 1841 г., много гърци наричали себе си римляни.

Важно е да споменем също така времевият контекст относно процеса по елинизиране след падането под византийско робство както Епир двукратно преминавайки към гръчизация - последното станало едва след завладяването от Османската империя благодарение агресивната политика спрямо местното население.

Накрая бих искал да благодаря искрено на Мими Недялкова от Габрово за любезността й да ми предостави антикварния екземпляр от книгата която направи възможна новата версия.

Николай Иванов Колев

Книгата първо вижда светлина във Виена в печатницата Л.Соммер през 1868 година."