За буквите

В българската история трудно могат да се намерят по-влиятелни личности от Кирил и Методий, които са оказали дълбок отпечатък върху развитието на съвременната славянска общност. Още от тяхното време до днес, ние свещаваме техните постижения. През IX век Българската църква обявява братята за светци, а през X век установява два важни дни: 14 февруари – деня на смъртта на Кирил и 6 април – деня на Методий. В XIII век Българската църква заменя датата 6 април с 11/24 май, който постепенно става официален празник в чест на двамата първоучители.

След като България попада под османско владичество, културният живот е жестоко потиснат чрез избиването на интелигентността и унищожаването на книжнината. Особено тежко този процес протича през XVIII век, когато управлението над българската национална църква преминава в ръцете на гръцките духовници благодарение на корупция. Преди появата на Паисий Хилендарски българите почти губят своето национално самосъзнание. Тогава възниква въпросът как след четиристотин години турско робство интересът към нашите първоучители Кирил и Методий успява да се пробуди?

За пръв път в новото време тържествуването за просвета е проведено в Пловдив, където учителят Йоаким Груев организира празника в архиерейското класно училище Св. Св. Кирил и Методий точно на 11/24 май 1855 година. Тази дата той определя за празник посветен на българското образование, вдъхновен от бележка открита в київски богословник относно честването им.

Възраждането делото на българските първоучители носи повече емоционален заряд с цел да предизвика у народа ни гордост от собствената му история и култура; това не цели конфликт с османските власти. То не произтича от строги научни анализи относно приноса им към писмеността, а основава върху запазени легенди достъпни по онова време за образованите българи. Така се възстановява почитта към светите братя – част от идентичността ни днес изразена чрез химни, стихотворения и романи написани от известни творци.

Слава Богу! Процесът допринася значително за реставрацията на българската култура без аналог сред другите явления.

Но когато опитваме да реконструираме историята използвайки формални логически подходи основани само върху наличните факти получаваме различна картина спрямо емоционалния поглед досега познат ни.. Изследвайки фактологията стигаме до заключения извън традиционния култ към Кирил и Методий - представящ ги като инициатори зад Първата масова образователна система между славяните вместо единствено създатели типичните азбуки както мнозина чувстват интуитивно . Това никога няма да намали стойността или значимостта ан техните усилия.
Д-р Николай Иванов Колев