Пънк 57

Миша

Когато бяхме деца, един учител ни накара да напишем писмо до ученик от друго училище. Те решиха, че съм момиче на име Миша и ме свързаха с ученичка наречена Райън. Бързо разбрахме объркването, но продължихме да си пишем. Спорехме по различни теми – коя е най-вкусната пица, кой телефон е най-добрият и дали Еминем е най-великият рапър в света… И така започна всичко.

Седем години прекарахме като „ние“, без дори веднъж да сме се срещали лице в лице.

Писмата ѝ идваха редовно – понякога получавах по едно на седмица, а друг път три за един ден. Тя беше единствената, която успяваше да ме разбере и приема такъв какъвто съм.

Имахме само три правила: никакво шпиониране в социалните мрежи; не обменяме телефонни номера; не изпращаме снимки.

Това което имахме помежду си беше перфектно – защо да го разрушаваме?

Но после видях онлайн снимка на момиче с името Райън. Моята Райън. И осъзнах, че трябва да я срещна. Само дето не очаквах да я намразя.

Райън

Не ми е писал вече три месеца. Нещото явно не е наред. Да не би случайно да е умрял? Или може би са го арестували? Зная какъв човек е Миша - това са реални варианти.

Без него полудявам. Единствен той познава истинската Райън и само той ме разбира.

Вината лежи върху мен. Трябваше или да взема номера му или поне някаква снимка от фейсбук.

Той може би никога няма да се появи отново.

А можеби просто стои пред мен... и аз нямам представа.